Ангорката лейди Даяна:

Все попадам на този кръстопът . Настръхвам от ужаса, който изпитах, когато за пръв път се озовах там.

Беше преди ...идесет години. Току-що бях защитила проекта си за ГАПС (Гъвкава Анти Политическа Система) за лов на мишки, когато ме уведомиха, че за да получа диплома, трябва да взема и политически изпит. Да си призная, не се готвих сериозно. Беше месец март, миришеше на пролет, денем пееха капчуци, нощем пееха котараци. Най-черният от тях ми пресече пътя...

В изпитния ден комисията ме препарира с въпроса „Кои са социалните корени на маоизма?“. В паметта ми като мишки в празна стая затичаха разни знания - за коприната, порцелана, за Великата китайска стена... Обаче нищо за Мао и социума му! Промълвих само едно „Мяу!“ и излетях от залата.

За поправителния се стегнах, затворих се в една библиотека. Слава Богу, книгите по идеология бяха непокътнати – мишките ги избягват, защото получават стомашни киселини. Прочетох ги. В тях нямаше логика, както при десетичните бройни системи например, затова учех всичко наизуст.

Когато се явих на препитването, комисията ми зададе въпроса „Що е демокрация?“ И започнах една рецитация: Чърчил казал пред Камарата на общините, че „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали, които са опитвани“. Ленин писал на Кауцки, че „Демокрацията не е демокрация въобще, а ОТ КОГО и ЗА КОГО“.

При последния цитат знаещите и незнаещите от комисията се спогледаха: Така ли е казал Ленин?

Да, отговорих уверено. Бях пила от извора съвсем скоро и помнех всичко за „отличен“. Писаха ми го и поех пътя към моя ГАПС...

Днес отново съм на кръстопът: политическа икономия или икономическа политика? И какво е политиката – кръст или път?

На демоса му е все тая кой кратства над него. Не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки. Мао-мао...